Енергиен потенциал на вятърна и слънчева енергия

Вятърна енергия

Енергийният потенциал на вятърната енергия е труден за оценка и теоретично страната е разделена на три региона. Критериите, по които се оценява енергийния потенциал на вятъра са преобладаващата посока и средногодишната скорост. Средногодишният потенциал на вятърната енергия е отчетен на ниво 10 m над земната повърхност и са дефинирани следните региони:

Регион на ниско-мащабна ветроенергетика, включващ Дунавската равнина и Тракия, долините на р. Струма и р. Места, както и високите полета на Западна България.

Регионът се характеризира със:

• 
  
  средногодишна скорост на вятъра – 2-3 m/s;
• 
  
  енергиен потенциал на вятъра – 100 W/m2 (по-малко от 1000 kWh/m2);
• 
  
  средно годишната продължителност на интервала от скорости Στ 5-25 м/с тук е 900 h, което представлява около 10 % от броят на часовете в годината (8760 h).

Регион на средно-мащабна ветроенергетика, включващ Добруджанското плато и част от поречието на р. Дунав, Черноморското крайбрежие и планински райони с надморска височина до 1000 m.

Регионът се характеризира със:

• 
  
  средногодишна скорост на вятъра – по-висока от 3 m/s;
• 
  
  енергиен потенциал на вятъра – 100-200 W/m2 (1000-2000 kWh/m2);
• 
  
  средногодишната продължителност на интервала Στ 5-25 м/с тук е около 4000 h, което представлява около 45 % от броя на часовете в годината. Това не се отнася за откритите и вдадени в морето части от сушата.

Регион на високо-мащабна ветроенергетика, включващ високопланински места с надморска височина над 1000 m, както и нос Калиакра и нос Емине.

Регионът се характеризира със:

• 
  
  средногодишна скорост на вятъра – над 6-7 m/s;
• 
  
  енергиен потенциал на вятъра – 200 W/m2 (2000 kWh/m2);
• 
  
  средногодишната продължителност на интервала Στ 5-25 м/с тук достига около 6600 h, което представлява около 75 % от броя на часовете в годината.

 Зона 0-1 – характерна за Предбалкана, Западна Тракия и долините на р. Струма и р. Места;

 Зона 2 – характерна за Дунавското крайбрежие и Айтоското поле;

 Зона 3 – характерна за Добруджанското плато и средно-високите планински части;

 Зона 4 – характерна за високите полета на Западна България;

 Зона 5-6 – характерна за Черноморското крайбрежие и високите планински части;

 Зона 7 – характерна за района на нос Калиакра и нос Емине, както високопланински места с надморска височина над 2000 m;

 Зона 8 – високопланински върхове.

Анализът на техническия потенциал на вятърната енергия за производство на електроенергия показва, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишлено производство на електроенергия, което обхваща около 3.3% от общата площ на страната, предимно в района на нос Калиакра и нос Емине и по билото на Стара планина.

Слънчева енергия

Слънчевата енергия е енергиен източник със значителен потенциал за територията на страната. Теоретичният потенциал на този ресурс е слънчевата радиация, падаща на земната повърхност. Този потенциал обикновено се изразява като средна слънчева радиация в kWh/m2. Средногодишната продължителност на слънцегреене е приблизително 2150 часа, а средногодишния ресурс слънчева радиация е 1 517 kWh/m2. Като цяло се получава общо количество слънчева енергия падаща върху територията на страната за една година от 12,955 млн.тое.

Страната се разделя на три слънчеви региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене:

 Централен Източен Регион – обхваща около 40% от територията на страната, предимно планински райони. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 март – 31 октомври е до 1640 h. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 октомври – 31 март е до 400 h. Ресурсът на слънчева енергия за региона е около 1450 kWh/m2/г.

 Североизточен Регион – обхваща около 50% от територията на страната, предимно селскостопански райони, индустриалната зона, както и част от централната северна брегова ивица. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 март – 31 октомври е до 1750 h. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 октомври – 31 март е около 400-500 h. Ресурсът на слънчева енергия за региона е около 1450-1500 kWh/m2/г.

 Югоизточен и Югозападен Регион – обхваща около 10% от територията на страната, предимно част планински райони и южната брегова ивица. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 март – 31 октомври е над 1750 h. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 октомври – 31 март е над 500 h. Ресурсът на слънчева енергия за региона е около 1550 kWh/m2/г.

Възможностите за използване на потенциала на слънчева енергия в страната за производство на електроенергия са добри, но трябва да се отчете факта, че изграждането на централи за електропроизводство от слънчева енергия е ограничено, поради високата стойност на инвестицията.