Политика по възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/

Използването на възобновяема енергия е силно поощрявано в Европейския съюз, като основния законов акт, касаещ производството на електроенергия от ВЕИ е Директива 2001/77/EC за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електроенергия.

На срещата на Върха, която се проведе на 8 и 9 март 2007 г. България подкрепи взетите решенията за новата Енергийна политика за Европа, в която основните цели са:

• сигурност на доставките;
•  конкурентноспособност;
• устойчиво развитие при опазване на околната среда.

Сред предлаганите от Европейската комисия енергийни приоритети са развитието на политиката за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници.

България прие съгласуваните от ЕС цели за постигането на:

• 20% дял на възобновявемите енергийни източници в Общностното енергийно потребление до 2020 г.;
• 10% задължителна цел във всяка държава-членка за дела на биогоривата при наличие на определени условия до 2020 г.

Целта за дял на ВЕИ за всяка държава-членка се определя, като се вземат предвид различните индивидуални условия, изходните позиции и потенциал на ВЕИ. Задължителната цел за биогоривата може да бъде осъществена, при условие че е осигурено устойчиво производство, предлагане на пазара на биогорива от второ поколение, както и съответното изменение на Директивата за качество на горивата, позволяващо смесване в по-високи концентрации.

В резултат от решенията взети на срещата на Върха, в началото на 2008 г. ЕК представи пакета „Енергетика и климат” като част от него беше проекта на директива, установяваща обща рамка за насърчаване използването на енергия от ВЕИ и поставяща общи задължителни цели за дял на ВЕИ в енергийното потребление. С нея се задават задължителни цели за общия дял в енергопотреблението на енергия от възобновяеми източници, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта.

Определената за България национална цел е: 16 % дял на енергията от ВЕИ в крайното енергийно потребление към 2020 г., в която е включена и минималната задължителна цел от 10 % дял на потреблението на биогорива в транспорта. Така определената цел за България е най-ниската в сравнение с останалите държави-членки. Предвижда се определянето и на междинни цели, чието изпълнение ще бъде наблюдавано от ЕК и ще показва как всяка държава-членка изпълнява поетите си задължения.

С цел насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници в България, Министерство на икономиката и енергетиката разработи Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), приет от 40-то Народно събрание и обнародван в ДВ, бр. 49 от 19 юни 2007 г. С този закон се постигна пълна хармонизация с Директива 2001/77/EC за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електроенергия и Директива 2003/30/ЕС за насърчаване използването на биогоривата или други възобновяеми източници в транспорта.

В закона са регламентирани обществените отношения, свързани с насърчаване производството и потреблението на електрическа, топлинна и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, и производството и потреблението на биогорива.

Задължителното изкупуване се извършва по договори за изкупуване със срок: 25 години – за електрическата енергия произведена от геотермална и слънчева енергия и съответно 15 години – за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, както и за електрическа енергия, произведена от други видове възобновяеми енергийни източници.

Съгласно изискванията на Директива 2001/77/ЕО страната ни е поела ангажимент да достигне 11% дял на електрическа енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия през 2010 г. България разполага с известен потенциал от ВЕИ и може да покрие част от общите си енергийни потребности, чрез използването, разработването и експлоатирането на възобновяемите ресурси. Още повече, че ВЕИ са местен ресурс, чието използване ще допринесе за намаляване зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси и ще има положителен социален ефект. Очаква се при реализиране на вече предвидените проекти за изграждане на инсталации използващи възобновяемите ресурси, приетата индикативна цел от 11 % да бъде изпълнена при наличието на благоприятни климатични условия.